Две очички дяволити

Дебнат ме какво ли правя

В ъгъла зад мене скрити

Чудят се защо се бавя

Трябва аз да ги открия

Но как като не знам къде

Не мога даже да се скрия

Защото знам- следят ме те

Но детски кикот аз долавям

Кикот- тъй безгрижен и щастлив

И ето- дяволчето малко аз залавям

Дяволче със поглед тъй игрив

То ме гледа със надежда

Чакайки да кажа "да"

Всичко към игри се свежда

Една безспирна, луда веселба

Детски писък, смях безспирен

Чуват се от стая в стая

Нима на тоз живот безгрижен

Нявга ще му дойде края?

Но ето че играта вече свърши

Умора страшна ни превзе

Нима възможно е да те научи

На щастие едно дете?