Нежна утрин е! Стоя сама на плажа
и за живота си, на лист, опитвам да разкажа.
Към мен приближава малко русичко дете
с нежна, чаровна усмивка на своето лице.
Мечтая или по-скоро сънувам.
Искам или по-точно жадувам.
Сън ли е всичко това, сама не зная
и пак опитвам живота си на листа да призная.
А детето не спира да се усмихва все така прекрасно,
то знае, че изгуби ли своята усмивка, всичко ще е нещастно.
Продължавам да се питам - това ли е реалността
или просто сън, а може би нечия мечта? ...