19 ago 2011, 17:23

Детски спомен

  Poesía » Otra
2.6K 1 11

Къщата и двора от безгрижие,
люлката ми детска от цветя,
старото ми колело и книжките,
дядовите приказни слова...

А в небето минало звездиците
ми рисуват някаква картина -
път, отрупан със черници,
слънчевата бабина градина...

Там за първи път прописах...
Там за първи път мечтах...
Излетя внезапно през комина
и последната игра на шах...

Сладкото в бурканите на баба,
виното и онзи липов аромат...
И всичко ще е там завинаги,
от спомени очите ми блестят...

Отново във ума ми ще се спрат
онези най-прекрасни дни,
заспала съм във бабиния скут,
със дядо ще строим мечти...

И никой никога не ще отнеме
неземения ми детски свят!
Ще помня, ще сънувам само...
Сълзите като свещи ще горят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...