Къщата и двора от безгрижие,
люлката ми детска от цветя,
старото ми колело и книжките,
дядовите приказни слова...
А в небето минало звездиците
ми рисуват някаква картина -
път, отрупан със черници,
слънчевата бабина градина...
Там за първи път прописах...
Там за първи път мечтах...
Излетя внезапно през комина
и последната игра на шах...
Сладкото в бурканите на баба,
виното и онзи липов аромат...
И всичко ще е там завинаги,
от спомени очите ми блестят...
Отново във ума ми ще се спрат
онези най-прекрасни дни,
заспала съм във бабиния скут,
със дядо ще строим мечти...
И никой никога не ще отнеме
неземения ми детски свят!
Ще помня, ще сънувам само...
Сълзите като свещи ще горят...
© Единствена Всички права запазени