19 авг. 2011 г., 17:23

Детски спомен

2.6K 1 11

Къщата и двора от безгрижие,
люлката ми детска от цветя,
старото ми колело и книжките,
дядовите приказни слова...

А в небето минало звездиците
ми рисуват някаква картина -
път, отрупан със черници,
слънчевата бабина градина...

Там за първи път прописах...
Там за първи път мечтах...
Излетя внезапно през комина
и последната игра на шах...

Сладкото в бурканите на баба,
виното и онзи липов аромат...
И всичко ще е там завинаги,
от спомени очите ми блестят...

Отново във ума ми ще се спрат
онези най-прекрасни дни,
заспала съм във бабиния скут,
със дядо ще строим мечти...

И никой никога не ще отнеме
неземения ми детски свят!
Ще помня, ще сънувам само...
Сълзите като свещи ще горят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...