9 may 2007, 16:21

Детски спомен

  Poesía
3.6K 0 12

Ще завъртя стрелките на часовника.
Ще върна спомена назад.
Ще си представя времето, когато
бе радостното детство на живота ми!
Ще си представя как играех,
как тичахме след топката с децата,
до бабината къща на поляната,
как пеперуди гонехме по нея!
Ще си представя как стоях в градината,
под цъфналата вишна, край цветята.
А като исках да откъсна цвете,
как жилваше ме някоя пчеличка.
И плачех, плачех аз от болка,
а баба ме прегръщаше и рече:
,,Живи са цветенцата, детенце,
но пчеличката е мъртва вече!''
Ще си припомня и за паралията
със бабината баница на нея,
как с апетит разкъсвахме и лапахме,
и пръстите облизвахме накрая!
Как хубаво бе това старо време...
Когато през ваканции се сбирахме,
във всяка къща по едно детенце.
На есен пак си разотивахме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...