Ще завъртя стрелките на часовника.
Ще върна спомена назад.
Ще си представя времето, когато
бе радостното детство на живота ми!
Ще си представя как играех,
как тичахме след топката с децата,
до бабината къща на поляната,
как пеперуди гонехме по нея!
Ще си представя как стоях в градината,
под цъфналата вишна, край цветята.
А като исках да откъсна цвете,
как жилваше ме някоя пчеличка.
И плачех, плачех аз от болка,
а баба ме прегръщаше и рече:
,,Живи са цветенцата, детенце,
но пчеличката е мъртва вече!''
Ще си припомня и за паралията
със бабината баница на нея,
как с апетит разкъсвахме и лапахме,
и пръстите облизвахме накрая!
Как хубаво бе това старо време...
Когато през ваканции се сбирахме,
във всяка къща по едно детенце.
На есен пак си разотивахме...
© Анета Всички права запазени