Детски спомен
Ще завъртя стрелките на часовника.
Ще върна спомена назад.
Ще си представя времето, когато
бе радостното детство на живота ми!
Ще си представя как играех,
как тичахме след топката с децата,
до бабината къща на поляната,
как пеперуди гонехме по нея!
Ще си представя как стоях в градината,
под цъфналата вишна, край цветята.
А като исках да откъсна цвете,
как жилваше ме някоя пчеличка.
И плачех, плачех аз от болка,
а баба ме прегръщаше и рече:
,,Живи са цветенцата, детенце,
но пчеличката е мъртва вече!''
Ще си припомня и за паралията
със бабината баница на нея,
как с апетит разкъсвахме и лапахме,
и пръстите облизвахме накрая!
Как хубаво бе това старо време...
Когато през ваканции се сбирахме,
във всяка къща по едно детенце.
На есен пак си разотивахме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
