Детски спомен

23 nov 2008, 1:41

Poesía

690 0 1

Обичам да гледам гората зелена

и боса да тичам по трева окосена.

Мирис на прясно сено да поглъщам

и в спомените си детски аз да се връщам.

Детство чудно на игри и забава,

на лудории и пакости безброй,

не, това не се забравя,

когато се е стигало и до бой.

Бяхме диви, щури, непокорни.

Пред никого не свеждахме глава.

Щастливи, мръсни, с колена разбити,

не спирахме дори за глътчица вода.

Сега, пораснали и възмъжали,

с тъга си спомняме за дните детски,

напират в нас сълзи горещи

за случки минали и дни чудесни!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.