Обичам да гледам гората зелена
и боса да тичам по трева окосена.
Мирис на прясно сено да поглъщам
и в спомените си детски аз да се връщам.
Детство чудно на игри и забава,
на лудории и пакости безброй,
не, това не се забравя,
когато се е стигало и до бой.
Бяхме диви, щури, непокорни.
Пред никого не свеждахме глава.
Щастливи, мръсни, с колена разбити,
не спирахме дори за глътчица вода. ...