1 mar 2011, 20:16

Детски сънища

  Poesía » Otra
766 0 0

 

Лъч протегнат – пронизителен,

в прохладно място в сянка,

стоплящ стара стаичка,

в която липсва свещ,

а друга топлина.

Златен лъч протегнал се

във полутъмна стая,

открил местенце,

запазил го

и свил гнездо в ъгъла.

Лъч от детски поглед

непречупен,

невтвърден

не излиза

вън,

освен в нощния ми сън,

но днес съм буден.

Непринуден,

ти дойде

да си кажем

сбогом...

Стаичката ми за сънища

е само белег

от нежно детство,

вече

за което няма място

днес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...