1 мар. 2011 г., 20:16

Детски сънища

765 0 0

 

Лъч протегнат – пронизителен,

в прохладно място в сянка,

стоплящ стара стаичка,

в която липсва свещ,

а друга топлина.

Златен лъч протегнал се

във полутъмна стая,

открил местенце,

запазил го

и свил гнездо в ъгъла.

Лъч от детски поглед

непречупен,

невтвърден

не излиза

вън,

освен в нощния ми сън,

но днес съм буден.

Непринуден,

ти дойде

да си кажем

сбогом...

Стаичката ми за сънища

е само белег

от нежно детство,

вече

за което няма място

днес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...