1.03.2011 г., 20:16

Детски сънища

764 0 0

 

Лъч протегнат – пронизителен,

в прохладно място в сянка,

стоплящ стара стаичка,

в която липсва свещ,

а друга топлина.

Златен лъч протегнал се

във полутъмна стая,

открил местенце,

запазил го

и свил гнездо в ъгъла.

Лъч от детски поглед

непречупен,

невтвърден

не излиза

вън,

освен в нощния ми сън,

но днес съм буден.

Непринуден,

ти дойде

да си кажем

сбогом...

Стаичката ми за сънища

е само белег

от нежно детство,

вече

за което няма място

днес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...