Две изворчета, сини и игривии,
изпълнени с кристална чистота,
дори разплакани са страшно мили,
във тях прозира детската душа.
Те винаги са мили, отзивчиви,
затрогват те със свойта доброта...
Във тях играят пламъци щастливи,
докато ги поквари възрастта!
Но времето и тях на пощадява,
залива ги със кал и суета!
Доверието с хитрост заменява,
така си плащаме за възрастта!
© Христо Славов Todos los derechos reservados
Стихотворението ти е хубаво, тъжно, истинско и емоционално. Твоята наблюдателност и чувствителност ме впечатлиха!