Две изворчета, сини и игривии,
изпълнени с кристална чистота,
дори разплакани са страшно мили,
във тях прозира детската душа.
Те винаги са мили, отзивчиви,
затрогват те със свойта доброта...
Във тях играят пламъци щастливи,
докато ги поквари възрастта!
Но времето и тях на пощадява,
залива ги със кал и суета!
Доверието с хитрост заменява,
така си плащаме за възрастта!
© Христо Славов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
