3 дек. 2014 г., 12:47  

Детските очи

576 0 1

                                                                                                                                   Детските очи

Две изворчета, сини и игривии,
изпълнени с кристална  чистота,
дори разплакани са страшно мили,
във тях прозира детската душа.

Те винаги са мили, отзивчиви,
затрогват те със свойта доброта...
Във тях играят пламъци щастливи,
докато ги поквари възрастта!

Но времето и тях на пощадява,
залива ги със кал   и суета!
Доверието с хитрост  заменява,
така си плащаме за възрастта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази истина е грозна и жестока, но аз имам надежда, че красивото и детското могат да се съхранят в човешката душа и да я поддържат бистра и неопетнена.
    Стихотворението ти е хубаво, тъжно, истинско и емоционално. Твоята наблюдателност и чувствителност ме впечатлиха!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...