Детство

14 abr 2008, 21:09

Poesía » Otra

704 0 2

Детство

О, как във спомени обичам да се ровя.

В праха на минали отдавна дни.

И пак да чувствам как ме пали зноя

на дните детски и чудните мечти.

И пак да вдишам оня въздух чуден,

наситен с мирис нов, със нов живот.

Отново да усетя оня порив бурен

и пак да срещна първата любов.

Полето и реката пак да ме примамят.

И пак да ме омае звездният безброй.

Щастлив отново да жадувам висините

и с вяра да очаквам утрешния ден.

Света край мен аз пак да преоткрия

и вперил жадно взор напред,

една мечта в душата си да скрия,

един въпрос - ще бъда ли Човек?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.