Детство
Детство
О, как във спомени обичам да се ровя.
В праха на минали отдавна дни.
И пак да чувствам как ме пали зноя
на дните детски и чудните мечти.
И пак да вдишам оня въздух чуден,
наситен с мирис нов, със нов живот.
Отново да усетя оня порив бурен
и пак да срещна първата любов.
Полето и реката пак да ме примамят.
И пак да ме омае звездният безброй.
Щастлив отново да жадувам висините
и с вяра да очаквам утрешния ден.
Света край мен аз пак да преоткрия
и вперил жадно взор напред,
една мечта в душата си да скрия,
един въпрос - ще бъда ли Човек?
© Марин Петков All rights reserved.
