22 ago 2009, 23:36

Детство 

  Poesía » Otra
688 0 10

Един безумен, летен двор,

до него – друг, но някак си различен,

и ние – две деца, пияни от възторг,

които ги е срам да се обичат.

 

Ах, детски срам! Навярно ще вали

и капките ще се превърнат в есен,

и с жълто есента ще раздели

листата, и във своя дъжд ще смеси

 

и лятото, и старото дърво,

смехът и детската наивност,

а после ще е тъжен този двор,

щом дойде зимата. И си отидем…

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??