Един безумен, летен двор,
до него – друг, но някак си различен,
и ние – две деца, пияни от възторг,
които ги е срам да се обичат.
Ах, детски срам! Навярно ще вали
и капките ще се превърнат в есен,
и с жълто есента ще раздели
листата, и във своя дъжд ще смеси
и лятото, и старото дърво,
смехът и детската наивност,
а после ще е тъжен този двор,
щом дойде зимата. И си отидем…