11 jun 2007, 12:28

Детство мое

  Poesía
3K 0 9
Децата винаги играят неуморно,
едва разсъмва се, навън те в миг излизат,
тревата под краката стон отронва,
сребриста пот челата им посипва.
тетрадки и учебници захвърлят,
велики са идеите в главите -
от топките, до плачещите кукли,

море от смях оглася висините.
о, всичко е реално и вълшебно,
един път във живота си дете си,

радостен вик сърцето ти отронва:
един път?! А защо ли не навеки.
а времето отлита неуморно,
летят годините и никого не питат.
нима ще остарееме??? Безспорно.
остават вечни, само че, игрите.

игри реални, мамещи по детски,

вълшебни, като слънцето в косите
ъглите тъмни в детството са светли,
ливадите с вълшебство са посипани.
шегите винаги във детството са бели,
елмазно чисти детските мечти са.
без грижи за игри са закопнели,
навред все розови се облачета сипят.
о, детство,ти си толкова вълшебно!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...