11 jun 2007, 12:28

Детство мое

  Poesía
3K 0 9
Децата винаги играят неуморно,
едва разсъмва се, навън те в миг излизат,
тревата под краката стон отронва,
сребриста пот челата им посипва.
тетрадки и учебници захвърлят,
велики са идеите в главите -
от топките, до плачещите кукли,

море от смях оглася висините.
о, всичко е реално и вълшебно,
един път във живота си дете си,

радостен вик сърцето ти отронва:
един път?! А защо ли не навеки.
а времето отлита неуморно,
летят годините и никого не питат.
нима ще остарееме??? Безспорно.
остават вечни, само че, игрите.

игри реални, мамещи по детски,

вълшебни, като слънцето в косите
ъглите тъмни в детството са светли,
ливадите с вълшебство са посипани.
шегите винаги във детството са бели,
елмазно чисти детските мечти са.
без грижи за игри са закопнели,
навред все розови се облачета сипят.
о, детство,ти си толкова вълшебно!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...