Детство мое
Децата винаги играят неуморно,
едва разсъмва се, навън те в миг излизат,
тревата под краката стон отронва,
сребриста пот челата им посипва.
тетрадки и учебници захвърлят,
велики са идеите в главите -
от топките, до плачещите кукли,
море от смях оглася висините.
о, всичко е реално и вълшебно,
един път във живота си дете си,
радостен вик сърцето ти отронва:
един път?! А защо ли не навеки.
а времето отлита неуморно,
летят годините и никого не питат.
нима ще остарееме??? Безспорно.
остават вечни, само че, игрите.
игри реални, мамещи по детски,
вълшебни, като слънцето в косите
ъглите тъмни в детството са светли,
ливадите с вълшебство са посипани.
шегите винаги във детството са бели,
елмазно чисти детските мечти са.
без грижи за игри са закопнели,
навред все розови се облачета сипят.
о, детство,ти си толкова вълшебно!!!
едва разсъмва се, навън те в миг излизат,
тревата под краката стон отронва,
сребриста пот челата им посипва.
тетрадки и учебници захвърлят,
велики са идеите в главите -
от топките, до плачещите кукли,
море от смях оглася висините.
о, всичко е реално и вълшебно,
един път във живота си дете си,
радостен вик сърцето ти отронва:
един път?! А защо ли не навеки.
а времето отлита неуморно,
летят годините и никого не питат.
нима ще остарееме??? Безспорно.
остават вечни, само че, игрите.
игри реални, мамещи по детски,
вълшебни, като слънцето в косите
ъглите тъмни в детството са светли,
ливадите с вълшебство са посипани.
шегите винаги във детството са бели,
елмазно чисти детските мечти са.
без грижи за игри са закопнели,
навред все розови се облачета сипят.
о, детство,ти си толкова вълшебно!!!
© Яница Ботева All rights reserved.
