11 июн. 2007 г., 12:28

Детство мое 

  Поэзия
2561 0 9
Децата винаги играят неуморно,
едва разсъмва се, навън те в миг излизат,
тревата под краката стон отронва,
сребриста пот челата им посипва.
тетрадки и учебници захвърлят,
велики са идеите в главите -
от топките, до плачещите кукли,

море от смях оглася висините.
о, всичко е реално и вълшебно,
един път във живота си дете си,

радостен вик сърцето ти отронва:
един път?! А защо ли не навеки.
а времето отлита неуморно,
летят годините и никого не питат.
нима ще остарееме??? Безспорно.
остават вечни, само че, игрите.

игри реални, мамещи по детски,

вълшебни, като слънцето в косите
ъглите тъмни в детството са светли,
ливадите с вълшебство са посипани.
шегите винаги във детството са бели,
елмазно чисти детските мечти са.
без грижи за игри са закопнели,
навред все розови се облачета сипят.
о, детство,ти си толкова вълшебно!!!

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хайде всички заедно да се върнем в детството и да поиграем! Би било чудесно!
  • Страхотно! Много хубаво!
  • Много, много хубаво!
    А какви спомени само...
    Поздрави!
  • Прекрасно!!!
  • Благодаря ви приятели.
    Ангар,мисля да се възползвам от предложения от теб завършек,но не защото се плаша от иронични усмивки-хареса ми,затова.
    Благодаря ти.
  • "ъглите тъмни в детството са светли" - е, оттеглям се в едно такова ъгълче след твоя акростих. Поздрав!
  • Много е хубаво! Акростихът е чудесен, а и цялото стихотворение - особено като за акростих - е много издържано, много хубаво. Само последният ред у някой злонамерен читател може да предизвика иронична усмивка - не означава ли това да си останеш инфантилна?
    А не трябва да допуска друго тълкуване, освен че искаш детството или детското да останат завинаги с тебе.
    Може би да завършва просто така: "О, детство, ти си толкова вълшебно!"
  • Ех, че спомени ми навя този стих!!! Поздрави, Яница!!!
  • Много хубаво!!!
Предложения
: ??:??