8 feb 2012, 22:13

Детството отмина

  Poesía » Otra
1.4K 0 6

ДЕТСТВОТО ОТМИНА

 

 

 

 

 Отмина детството ни като сън!

Тихо е по улиците прашни,

не се дочува смях навън,

пораснаха децата някогашни.

 

 Отмина детството ни като сън!

 Щастливи бяха тез години,  

когато носеше се  като звън

детска песен по паркове и  по градини.

 

 

 Отмина  детството ни – няма го!

Само старата на тавана ракла

ще ни припомня  неизменно за него,

с  детските играчки, в себе си събрала.

 

 

 Отмина  детството ни! А за нас

училището затвори своите врати,

удари часът на всеки в задружния клас,

на отговорностите в живота да се посвети. 

 

 Отмина  детството ни! Настъпи  време,

когато ще се раздели екипът сплотен,

и надраснали детето, всеки ще поеме

по пътя си предопределен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих.За съжаление всичко в живота отминава така бързо,без да се завърне! Но трябва да имаме вяра,че ще дойде по-хубаво време и ще бъдем щастливи!!!
  • Благодаря, че споделихте приятели!Желая ви спокойна вечер!
  • Носталгия,носталгия............Като птица кряска в храсталака,после пак е тишина!
  • !... отмина, а как ми липсва само... Поздрав, Ели!
  • Благодаря за искреното Ви мнение г-н Чернев!Ще взема под внимание отправените от Вас забележки , като градивна за мен критика!Ще се постарая да оправдая очакванията с нещо по -индивидуално и оригинално, като хрумване и не само по темата , но и в бъдещите си стихотворения!!Благодаря за това, че се отбихте и споделихте!Оценявам го!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...