8.02.2012 г., 22:13

Детството отмина

1.4K 0 6

ДЕТСТВОТО ОТМИНА

 

 

 

 

 Отмина детството ни като сън!

Тихо е по улиците прашни,

не се дочува смях навън,

пораснаха децата някогашни.

 

 Отмина детството ни като сън!

 Щастливи бяха тез години,  

когато носеше се  като звън

детска песен по паркове и  по градини.

 

 

 Отмина  детството ни – няма го!

Само старата на тавана ракла

ще ни припомня  неизменно за него,

с  детските играчки, в себе си събрала.

 

 

 Отмина  детството ни! А за нас

училището затвори своите врати,

удари часът на всеки в задружния клас,

на отговорностите в живота да се посвети. 

 

 Отмина  детството ни! Настъпи  време,

когато ще се раздели екипът сплотен,

и надраснали детето, всеки ще поеме

по пътя си предопределен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих.За съжаление всичко в живота отминава така бързо,без да се завърне! Но трябва да имаме вяра,че ще дойде по-хубаво време и ще бъдем щастливи!!!
  • Благодаря, че споделихте приятели!Желая ви спокойна вечер!
  • Носталгия,носталгия............Като птица кряска в храсталака,после пак е тишина!
  • !... отмина, а как ми липсва само... Поздрав, Ели!
  • Благодаря за искреното Ви мнение г-н Чернев!Ще взема под внимание отправените от Вас забележки , като градивна за мен критика!Ще се постарая да оправдая очакванията с нещо по -индивидуално и оригинално, като хрумване и не само по темата , но и в бъдещите си стихотворения!!Благодаря за това, че се отбихте и споделихте!Оценявам го!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...