8.02.2012 г., 22:13

Детството отмина

1.4K 0 6

ДЕТСТВОТО ОТМИНА

 

 

 

 

 Отмина детството ни като сън!

Тихо е по улиците прашни,

не се дочува смях навън,

пораснаха децата някогашни.

 

 Отмина детството ни като сън!

 Щастливи бяха тез години,  

когато носеше се  като звън

детска песен по паркове и  по градини.

 

 

 Отмина  детството ни – няма го!

Само старата на тавана ракла

ще ни припомня  неизменно за него,

с  детските играчки, в себе си събрала.

 

 

 Отмина  детството ни! А за нас

училището затвори своите врати,

удари часът на всеки в задружния клас,

на отговорностите в живота да се посвети. 

 

 Отмина  детството ни! Настъпи  време,

когато ще се раздели екипът сплотен,

и надраснали детето, всеки ще поеме

по пътя си предопределен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих.За съжаление всичко в живота отминава така бързо,без да се завърне! Но трябва да имаме вяра,че ще дойде по-хубаво време и ще бъдем щастливи!!!
  • Благодаря, че споделихте приятели!Желая ви спокойна вечер!
  • Носталгия,носталгия............Като птица кряска в храсталака,после пак е тишина!
  • !... отмина, а как ми липсва само... Поздрав, Ели!
  • Благодаря за искреното Ви мнение г-н Чернев!Ще взема под внимание отправените от Вас забележки , като градивна за мен критика!Ще се постарая да оправдая очакванията с нещо по -индивидуално и оригинално, като хрумване и не само по темата , но и в бъдещите си стихотворения!!Благодаря за това, че се отбихте и споделихте!Оценявам го!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...