Feb 8, 2012, 10:13 PM

Детството отмина

  Poetry » Other
1.4K 0 6

ДЕТСТВОТО ОТМИНА

 

 

 

 

 Отмина детството ни като сън!

Тихо е по улиците прашни,

не се дочува смях навън,

пораснаха децата някогашни.

 

 Отмина детството ни като сън!

 Щастливи бяха тез години,  

когато носеше се  като звън

детска песен по паркове и  по градини.

 

 

 Отмина  детството ни – няма го!

Само старата на тавана ракла

ще ни припомня  неизменно за него,

с  детските играчки, в себе си събрала.

 

 

 Отмина  детството ни! А за нас

училището затвори своите врати,

удари часът на всеки в задружния клас,

на отговорностите в живота да се посвети. 

 

 Отмина  детството ни! Настъпи  време,

когато ще се раздели екипът сплотен,

и надраснали детето, всеки ще поеме

по пътя си предопределен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих.За съжаление всичко в живота отминава така бързо,без да се завърне! Но трябва да имаме вяра,че ще дойде по-хубаво време и ще бъдем щастливи!!!
  • Благодаря, че споделихте приятели!Желая ви спокойна вечер!
  • Носталгия,носталгия............Като птица кряска в храсталака,после пак е тишина!
  • !... отмина, а как ми липсва само... Поздрав, Ели!
  • Благодаря за искреното Ви мнение г-н Чернев!Ще взема под внимание отправените от Вас забележки , като градивна за мен критика!Ще се постарая да оправдая очакванията с нещо по -индивидуално и оригинално, като хрумване и не само по темата , но и в бъдещите си стихотворения!!Благодаря за това, че се отбихте и споделихте!Оценявам го!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...