Деверова жалба

Къде изгуби се любими братко –

къде замръкваш и къде ли спиш          ,

замина някога ти уж за кратко,

а от години отговор дължиш?...

Замина ти, дори не се обърна

бездарно срути нейните мечти –

жена си за последно не прегърна

с ридаещите бисери очи...

Остави булка млада под венчило

красива като пролетен цъфтеж –

в годините тя вехне, братко мили,

посипва се в косите ранен скреж!...

Пред  любовта избра ти сам Безкрая

(за себе си навярно бил си прав!),

но не помисли, че оставяш в тая

история и неизказан гняв!...

На толкоз път не се ли ти насити,

за роден дом не ти ли домъчня́,

на Любовта отказа дни честити –

облече в черно младата Жена!...

Ни с женените ходи на седянка

и ни с моми на празнично хоро́...

Красива бе, а станала е сянка

и в дните само сълзи, без добро́...

...но..о случи се беда, любими братко,

че влюбихме се с твоята жена

и грях е знам, но толкова е сладко

докосне ли ме с голи колена́...

И но́щите ни пълни са със чудни

невероятни мигове сега

и всички сетива́ остават будни...

Къде отиде прежната тъга?...

А ти върви по свойте магистрали

оставиил тук нелюбена Жена!...

(Вселената е от безброй спирали –

Жената знай: обаче е една!)

... Сега завършвам вече, братко скъпи,

с категоричен в жалбата си тон –

не се завръщай, щом избрал си пътя

ти нямаш тук: Жена, Любов и Дом!...

28.07.2021.