Деверова жалба
Къде изгуби се любими братко –
къде замръкваш и къде ли спиш ,
замина някога ти уж за кратко,
а от години отговор дължиш?...
Замина ти, дори не се обърна
бездарно срути нейните мечти –
жена си за последно не прегърна
с ридаещите бисери очи...
Остави булка млада под венчило
красива като пролетен цъфтеж –
в годините тя вехне, братко мили,
посипва се в косите ранен скреж!...
Пред любовта избра ти сам Безкрая
(за себе си навярно бил си прав!),
но не помисли, че оставяш в тая
история и неизказан гняв!...
На толкоз път не се ли ти насити,
за роден дом не ти ли домъчня́,
на Любовта отказа дни честити –
облече в черно младата Жена!...
Ни с женените ходи на седянка
и ни с моми на празнично хоро́...
Красива бе, а станала е сянка
и в дните само сълзи, без добро́...
...но..о случи се беда, любими братко,
че влюбихме се с твоята жена
и грях е знам, но толкова е сладко
докосне ли ме с голи колена́...
И но́щите ни пълни са със чудни
невероятни мигове сега
и всички сетива́ остават будни...
Къде отиде прежната тъга?...
А ти върви по свойте магистрали
оставиил тук нелюбена Жена!...
(Вселената е от безброй спирали –
Жената знай: обаче е една!)
... Сега завършвам вече, братко скъпи,
с категоричен в жалбата си тон –
не се завръщай, щом избрал си пътя
ти нямаш тук: Жена, Любов и Дом!...
28.07.2021.
© Коста Качев Всички права запазени