Когато слънцето ме гали
с нежни, кротки лъчи,
събужда то надежди заспали
и в смирение душа мълчи.
Девойка с усмивка на уста -
светла като пролетта,
стопля сърце, потънало в тъга
с лъча нежен на невинността.
© Георги Todos los derechos reservados