Диалог
Роден бе той за радостта -
едно момче, живеещо безгрижно.
Във пълния разцвет на младостта,
неподвластно на житейските си кризи.
Със поглед - стомана и мисли кристални,
чертаещо път през страха.
Преценяващо всичко реално -
не проляло в живота сълза.
А погледни го сега - полумъртво лежи.
Нали за радост го, майко, роди?
Защо така лошо болестта го сломи?
Защо никой не го подкрепи?
-Ей, страдалецо, я се стегни!
Любовта за момент забрави.
Никоя не ще те обикне, уви,
не живей със напразни мечти...
-Ах, млъкни, продажна душа!
Остави ме насаме със скръбта!
Ако Господ не бе отредил ми жена,
щях ли да целувам така?
едно момче, живеещо безгрижно.
Във пълния разцвет на младостта,
неподвластно на житейските си кризи.
Със поглед - стомана и мисли кристални,
чертаещо път през страха.
Преценяващо всичко реално -
не проляло в живота сълза.
А погледни го сега - полумъртво лежи.
Нали за радост го, майко, роди?
Защо така лошо болестта го сломи?
Защо никой не го подкрепи?
-Ей, страдалецо, я се стегни!
Любовта за момент забрави.
Никоя не ще те обикне, уви,
не живей със напразни мечти...
-Ах, млъкни, продажна душа!
Остави ме насаме със скръбта!
Ако Господ не бе отредил ми жена,
щях ли да целувам така?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados
