8.01.2008 г., 9:28

Диалог

Поезия

796 0 14

Роден бе той за радостта -
едно момче, живеещо безгрижно.
Във пълния разцвет на младостта,
неподвластно на житейските си кризи.
Със поглед - стомана и мисли кристални,
чертаещо път през страха.
Преценяващо всичко реално -
не проляло в живота сълза.
А погледни го сега - полумъртво лежи.
Нали за радост го, майко, роди?
Защо така лошо болестта го сломи?
Защо никой не го подкрепи?
-Ей, страдалецо, я се стегни!
Любовта за момент забрави.
Никоя не ще те обикне, уви,
не живей със напразни мечти...
-Ах, млъкни, продажна душа!
Остави ме насаме със скръбта!
Ако Господ не бе отредил ми жена,
щях ли да целувам така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ralina13 (Ралица Стоева)

Ако Господ не бе отредил ми жена,
щях ли да целувам така?

Ето това е просто...уникално казано

2008-01-11T22:42:17+02:00
Jolly_Roger (Рефицул)

Ще ти кажа едно, голяма каша е тоя стих, почва от някъде, мята се насам натам и свършва в началото ако разбираш какво искам да кажа. Няма нищо по хубаво от противоречието, не е перфектен няма и да бъде, но не го променяй.

2008-01-11T22:16:38+02:00
3y3ka (Зузка)

Поздравления за хубавия стих!!!

2008-01-10T10:08:48+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Най-сетне ! ЕВАЛА ! МЕРСИ ЗА КРИТИКАТА ! Много се радвам !

2008-01-09T22:32:38+02:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Не ти трябва вино на тебе...И без него си специален!

2008-01-09T21:10:48+02:00