Роден бе той за радостта -
едно момче, живеещо безгрижно.
Във пълния разцвет на младостта,
неподвластно на житейските си кризи.
Със поглед - стомана и мисли кристални,
чертаещо път през страха.
Преценяващо всичко реално -
не проляло в живота сълза.
А погледни го сега - полумъртво лежи.
Нали за радост го, майко, роди?
Защо така лошо болестта го сломи?
Защо никой не го подкрепи? ...