8 янв. 2008 г., 09:28

Диалог

Поэзия

801 0 14

Роден бе той за радостта -
едно момче, живеещо безгрижно.
Във пълния разцвет на младостта,
неподвластно на житейските си кризи.
Със поглед - стомана и мисли кристални,
чертаещо път през страха.
Преценяващо всичко реално -
не проляло в живота сълза.
А погледни го сега - полумъртво лежи.
Нали за радост го, майко, роди?
Защо така лошо болестта го сломи?
Защо никой не го подкрепи?
-Ей, страдалецо, я се стегни!
Любовта за момент забрави.
Никоя не ще те обикне, уви,
не живей със напразни мечти...
-Ах, млъкни, продажна душа!
Остави ме насаме със скръбта!
Ако Господ не бе отредил ми жена,
щях ли да целувам така?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ralina13 (Ралица Стоева)

Ако Господ не бе отредил ми жена,
щях ли да целувам така?

Ето това е просто...уникално казано

2008-01-11T22:42:17+02:00
Jolly_Roger (Рефицул)

Ще ти кажа едно, голяма каша е тоя стих, почва от някъде, мята се насам натам и свършва в началото ако разбираш какво искам да кажа. Няма нищо по хубаво от противоречието, не е перфектен няма и да бъде, но не го променяй.

2008-01-11T22:16:38+02:00
3y3ka (Зузка)

Поздравления за хубавия стих!!!

2008-01-10T10:08:48+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Най-сетне ! ЕВАЛА ! МЕРСИ ЗА КРИТИКАТА ! Много се радвам !

2008-01-09T22:32:38+02:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Не ти трябва вино на тебе...И без него си специален!

2008-01-09T21:10:48+02:00