Роден бе той за радостта - едно момче, живеещо безгрижно. Във пълния разцвет на младостта, неподвластно на житейските си кризи. Със поглед - стомана и мисли кристални, чертаещо път през страха. Преценяващо всичко реално - не проляло в живота сълза. А погледни го сега - полумъртво лежи. Нали за радост го, майко, роди? Защо така лошо болестта го сломи? Защо никой не го подкрепи? -Ей, страдалецо, я се стегни! Любовта за момент забрави. Никоя не ще те обикне, уви, не живей със напразни мечти... -Ах, млъкни, продажна душа! Остави ме насаме със скръбта! Ако Господ не бе отредил ми жена, щях ли да целувам така?
Ще ти кажа едно, голяма каша е тоя стих, почва от някъде, мята се насам натам и свършва в началото ако разбираш какво искам да кажа. Няма нищо по хубаво от противоречието, не е перфектен няма и да бъде, но не го променяй.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
щях ли да целувам така?
Ето това е просто...уникално казано