4 nov 2022, 22:25

Диалог 

  Poesía » Otra
445 4 7

Вятърът и днес се спря на прага,

проговорихме и продължи.

Няма, каза, за какво да бяга,

никакви поклони не дължи.

 

Пръсна ми листа от шепа злато,

завъртя ги във прекрасен танц.

И отмина с намека за лято,

с блясъка на нежен слънчев гланц.

 

Домъчня ми. Пак студът ще идва.

Циганското лято отлетя

със последните листа от злато

и на птиците след песента.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??