Диалог
Вятърът и днес се спря на прага,
проговорихме и продължи.
Няма, каза, за какво да бяга,
никакви поклони не дължи.
Пръсна ми листа от шепа злато,
завъртя ги във прекрасен танц.
И отмина с намека за лято,
с блясъка на нежен слънчев гланц.
Домъчня ми. Пак студът ще идва.
Циганското лято отлетя
със последните листа от злато
и на птиците след песента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аделина Колева Всички права запазени
