4.11.2022 г., 22:25 ч.

Диалог 

  Поезия » Друга
447 4 7

Вятърът и днес се спря на прага,

проговорихме и продължи.

Няма, каза, за какво да бяга,

никакви поклони не дължи.

 

Пръсна ми листа от шепа злато,

завъртя ги във прекрасен танц.

И отмина с намека за лято,

с блясъка на нежен слънчев гланц.

 

Домъчня ми. Пак студът ще идва.

Циганското лято отлетя

със последните листа от злато

и на птиците след песента.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??