Дигитално

4 oct 2019, 23:44

Poesía

442 1 0

Сутрин събужда се светът
сред дигитално шумолене,
безчувствен и без плът
в самотното ни време.

Пчелички в него не жужат,
вятър не роши ти перчема,
компютри задъхано бръмчат,
в кошер пърхаме по схема...

Телефонът за човек е всичко -
любим душевен съприказчик
и изобщо е някак непривично
пътьом мълчалив да крачиш.

И няма вече власт,
която да ни изтръгне
от жужащия ни свят
за да се прегърнем...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.