Сутрин събужда се светът
сред дигитално шумолене,
безчувствен и без плът
в самотното ни време.
Пчелички в него не жужат,
вятър не роши ти перчема,
компютри задъхано бръмчат,
в кошер пърхаме по схема...
Телефонът за човек е всичко -
любим душевен съприказчик
и изобщо е някак непривично
пътьом мълчалив да крачиш.
И няма вече власт,
която да ни изтръгне
от жужащия ни свят
за да се прегърнем...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados