Oct 4, 2019, 11:44 PM

Дигитално

  Poetry
704 1 0

 

Сутрин събужда се светът
сред дигитално шумолене,
безчувствен и без плът
в самотното ни време.

 

Пчелички в него не жужат,
вятър не роши ти перчема,
компютри задъхано бръмчат,
в кошер пърхаме по схема...

 

Телефонът за човек е всичко -
любим душевен съприказчик
и изобщо е някак непривично
пътьом мълчалив да крачиш.

 

И няма вече власт,
която да ни изтръгне
от жужащия ни свят
за да се прегърнем...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...