28 jun 2006, 20:27

Дилема

  Poesía
873 0 2

Дилема

 

В сърцето ми са двама,

които не искат да ме делят.

И всеки сам копнее

мечтите му да споделя.

 

Любовта била за двама,

с мене кой се подигра.

Сега съм пред портала

с две врати, една игра.

 

Сърцето ми отвътре се бушува,

като океан след буря се пенлей.

Че от избора ми зависи,

кое сърце ще пей,кое ще тлей.

 

Страх ме е, не искам болка,

да нараня нечия душа.

Бих им дала много страст,

но май ще е свобода!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дивата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...