15 ago 2009, 11:44

Дилема

  Poesía » Otra
605 0 1

Има ли смисъл въобще да говорим,

когато с очи се разбираме?

Тъгата, притихнала отнема дъха ни.

Нахлуват сенки, човешки в съня ни.

Натрапчиви мисли терзаят душите ни.

Погубени мислим, че свършват войните ни.

 

Кога за последно погледна небето?

Кога за последно погледна звездите?

Видя ли убитите желания на детето,

след като всичко негово бе взето?

Видя ли как страдат невинни жените,

захвърлени на брега край звездите?

 

Трябва ли да говорим,

щом плахо с ръце се докосваме?

Разплакват се бавно душите,

сякаш загубени сред тълпите.

Чуват се стъпки, детински в гората.

Нахално прогонват навън тишината.

 

Коза за последно си чувал детския смях,

породен от несвързани преживявания?

Кога за последно си чувал детския плач,

породен от глад и страдания?

Видя ли бушуващите вълни край скалите?

Чустваш ли нощем сърцето, тупкащо зад гърдите?

Видя ли въздуха, играещ си на гребена на вълната?

Изпитваш ли онзи страх нощем, побеждаващ сетивата?

 

Има ли смисъл човек да рисува картини,

щом може с думи да ги опише?

Вятърът духа листата. Позлатени,

те падат върху земята, изпепелени.

Мислим, че успяваме, а всъщност пропадаме.

Загубени се лутаме и не се оправдаваме.

 

Кога за последно погледна морето,

без страх, че не ще се завърнеш?

Кога за последно погледна в очите този,

когото може повече и да не прегърнеш?

Кога за последно се усмихна, без нищо да кажеш,

сякаш искаш нещата така да оставиш?

Нима можем с усмивка да решаваме проблеми,

размишлявайки върху „безмислени” дилеми?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре написано!
    Видя ли бушуващите вълни край скалите?

    Чустваш ли нощем сърцето, тупкащо зад гърдите?

    Видя ли въздуха, играещ си на гребена на вълната?

    Изпитваш ли онзи страх нощем, побеждаващ сетивата?
    !!!
    Краят също силно ме заплени!!! Браво

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...