3 jun 2015, 21:40

дилема 

  Poesía » De amor
1431 0 3

Демонът в мен крещи ми „Обичай!“

Ангелът спира тези слова.

Сърцето ме моли:“Гмурни се!

Не е туй лъжа“

Хората казват ми „Спри се,

Постой си сама!“

Кого да послушам се мая,

Объркана в тези слова,

Ръката ти нежна ме гали-

В очите ти твърдо прочитам-

„Люби, обичай,

Живей с мен днес и сега!

Животът е кратко изречение -

Миг от вечността,

В колебание зная и ти си,

Но аз ще те спася!

Другите рани покрий си -

От мен ще е само смеха!“

Устните впиваш ти в моите -

Дилема нямам в света!

 

 

 

 

                                                                     (на Щилиян)
 
 
 
 
 
 
 

© Станислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трябва бързо да забравяш,
    няма време за сълзи,
    по - добре напреде гледай,
    че след туй ще те боли...

    Времето лети отлита,
    бърза, бърза все напред,
    щом огледаш се и ето,
    няма вече силует...
  • Трудно ми беше точно тези емоции да изразя!
  • Вложено е много емоция, хареса ми !
Propuestas
: ??:??