Демонът в мен крещи ми „Обичай!“
Ангелът спира тези слова.
Сърцето ме моли:“Гмурни се!
Не е туй лъжа“
Хората казват ми „Спри се,
Постой си сама!“
Кого да послушам се мая,
Объркана в тези слова,
Ръката ти нежна ме гали-
В очите ти твърдо прочитам-
„Люби, обичай,
Живей с мен днес и сега!
Животът е кратко изречение -
Миг от вечността,
В колебание зная и ти си,
Но аз ще те спася!
Другите рани покрий си -
От мен ще е само смеха!“
Устните впиваш ти в моите -
Дилема нямам в света!
© Станислава Димитрова Todos los derechos reservados
няма време за сълзи,
по - добре напреде гледай,
че след туй ще те боли...
Времето лети отлита,
бърза, бърза все напред,
щом огледаш се и ето,
няма вече силует...