3.06.2015 г., 21:40

дилема

1.9K 0 3

Демонът в мен крещи ми „Обичай!“

Ангелът спира тези слова.

Сърцето ме моли:“Гмурни се!

Не е туй лъжа“

Хората казват ми „Спри се,

Постой си сама!“

Кого да послушам се мая,

Объркана в тези слова,

Ръката ти нежна ме гали-

В очите ти твърдо прочитам-

„Люби, обичай,

Живей с мен днес и сега!

Животът е кратко изречение -

Миг от вечността,

В колебание зная и ти си,

Но аз ще те спася!

Другите рани покрий си -

От мен ще е само смеха!“

Устните впиваш ти в моите -

Дилема нямам в света!

 

 

 

 

                                                                     (на Щилиян)              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трябва бързо да забравяш,
    няма време за сълзи,
    по - добре напреде гледай,
    че след туй ще те боли...

    Времето лети отлита,
    бърза, бърза все напред,
    щом огледаш се и ето,
    няма вече силует...
  • Трудно ми беше точно тези емоции да изразя!
  • Вложено е много емоция, хареса ми !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...