Димитровден

Poesía » Civil

1.3K 0 0

Димитровден

Димитровден... Голям ден за разплата!

Сменяват се ратаи и платци...

Природата рисува по гората,

а ние палим свещи на светци.

Дошло е време да се разберемe...

Да си претеглим земните дела.

За миг след тичането си да спремe...

И после да размахаме крила...

Отворихме на зимата вратата.
Направихме да дойде със шпалир.
И нея да я включи ме в Играта,
юздите ни да хване най-подир...

Избутахме сегашната година.

Прибрахме где що можехме у нас.

О, слава Богу, Злото ни отмина.

И чакаме отново своя час!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0