Димитровден

Poetry » Civic

1.3K 0 0

Димитровден

Димитровден... Голям ден за разплата!

Сменяват се ратаи и платци...

Природата рисува по гората,

а ние палим свещи на светци.

Дошло е време да се разберемe...

Да си претеглим земните дела.

За миг след тичането си да спремe...

И после да размахаме крила...

Отворихме на зимата вратата.
Направихме да дойде със шпалир.
И нея да я включи ме в Играта,
юздите ни да хване най-подир...

Избутахме сегашната година.

Прибрахме где що можехме у нас.

О, слава Богу, Злото ни отмина.

И чакаме отново своя час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0