Димитровден

Poetry » Civic

1.3K 0 0

Димитровден

Димитровден... Голям ден за разплата!

Сменяват се ратаи и платци...

Природата рисува по гората,

а ние палим свещи на светци.

Дошло е време да се разберемe...

Да си претеглим земните дела.

За миг след тичането си да спремe...

И после да размахаме крила...

Отворихме на зимата вратата.
Направихме да дойде със шпалир.
И нея да я включи ме в Играта,
юздите ни да хване най-подир...

Избутахме сегашната година.

Прибрахме где що можехме у нас.

О, слава Богу, Злото ни отмина.

И чакаме отново своя час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0