Димитровден
Димитровден... Голям ден за разплата!
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци.
Дошло е време да се разберемe...
Да си претеглим земните дела.
За миг след тичането си да спремe...
И после да размахаме крила...
Отворихме на зимата вратата.
Направихме да дойде със шпалир.
И нея да я включи ме в Играта,
юздите ни да хване най-подир...
Избутахме сегашната година.
Прибрахме где що можехме у нас.
О, слава Богу, Злото ни отмина.
И чакаме отново своя час!
© Христо Славов Всички права запазени