19 mar 2009, 1:04

Димът на един дух...

  Poesía » Otra
823 0 0

Призрак обходи града

с бяло лице и ръце,

с послание в свойте очи:

"Братко, моля, помогни!"

 

Призракът имаше плът

и раздрана от укори гръд,

всички го гледат мълчат,

а той продължава да проси. Огризки!

 

Той продължава да проси,

голи и сини са краката му боси,

лицето изпито, немито,

с низвергната душа и тяло пребито.

 

Дъхът му бавно спира,

човекът умира сам на паважа,

хората липсват, времето също,

времето бавно душата прегръща...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Къшев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...