Призрак обходи града

с бяло лице и ръце,

с послание в свойте очи:

"Братко, моля, помогни!"

Призракът имаше плът

и раздрана от укори гръд,

всички го гледат мълчат,

а той продължава да проси. Огризки!

Той продължава да проси,

голи и сини са краката му боси,

лицето изпито, немито,

с низвергната душа и тяло пребито.

Дъхът му бавно спира,

човекът умира сам на паважа,

хората липсват, времето също,

времето бавно душата прегръща...