Димът на един дух...
Призрак обходи града
с бяло лице и ръце,
с послание в свойте очи:
"Братко, моля, помогни!"
Призракът имаше плът
и раздрана от укори гръд,
всички го гледат мълчат,
а той продължава да проси. Огризки!
Той продължава да проси,
голи и сини са краката му боси,
лицето изпито, немито,
с низвергната душа и тяло пребито.
Дъхът му бавно спира,
човекът умира сам на паважа,
хората липсват, времето също,
времето бавно душата прегръща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Къшев Всички права запазени