19.03.2009 г., 1:04

Димът на един дух...

816 0 0

Призрак обходи града

с бяло лице и ръце,

с послание в свойте очи:

"Братко, моля, помогни!"

 

Призракът имаше плът

и раздрана от укори гръд,

всички го гледат мълчат,

а той продължава да проси. Огризки!

 

Той продължава да проси,

голи и сини са краката му боси,

лицето изпито, немито,

с низвергната душа и тяло пребито.

 

Дъхът му бавно спира,

човекът умира сам на паважа,

хората липсват, времето също,

времето бавно душата прегръща...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...