За любовта си взех да пиша –

изгубих листа, за беда

и в поетичната ми ниша

не сложих тухла ни една.

Така гърдата твоя сочна

остана да стърчи край мен.

В живота пошлото ли почна,

ще бъде стих горчив – солен.

Ще има ли от него полза?

На кой грехът му ще спестя?

Единствено щастлив е онзи

на лудия със съвестта.

И все пак нещо ме човърка

да сложа бод на канава;

с позната песен на чекръка

червена нишка да снова.

Денят ми бързо се изниза

със прозаичните неща.

И продължава мойта криза

на търсещ Диоген в нощта.