Диоген
За любовта си взех да пиша –
изгубих листа, за беда
и в поетичната ми ниша
не сложих тухла ни една.
Така гърдата твоя сочна
остана да стърчи край мен.
В живота пошлото ли почна,
ще бъде стих горчив – солен.
Ще има ли от него полза?
На кой грехът му ще спестя?
Единствено щастлив е онзи
на лудия със съвестта.
И все пак нещо ме човърка
да сложа бод на канава;
с позната песен на чекръка
червена нишка да снова.
Денят ми бързо се изниза
със прозаичните неща.
И продължава мойта криза
на търсещ Диоген в нощта.
© Иван Христов All rights reserved.
