ДИОГЕН

Тръгнал с лампата дядо Диоген,

да търси той посред бял ден.

Търсил светецът не хора, а човеци,

но в момента те играели кючеци.

Търсил, търсил той до полуда,

но видял горкият, че е в заблуда.

Просто всичко живо се е извратило,

от доброто нищо не запаметило!

Диогене, светът е просто променен,

сега доброто вече се нарича  л о ш о!

Не е както беше при Бай ти Тошо,

Диогене, помогни да го проумеят.

и по правилния начин да заживеят!

Няма смисъл повече ти да търсиш,

човеците ги няма вече, Диогене!

Дори и земята да разтърсиш,

няма никой, освен мене!

Не можал Диоген да проумее,

че глупостта света ще залее.

Седнал уморен и се разплакал,

но с надежда отново той зачакал!