Диогене приятелю мой

Късметлия бил е мъдрецът Диоген,

тръгнал е в хубав, слънчев ден,

преди много, много века,

с фенер да търси сред хората Човека.

Ех, Диогене, приятелю мой,

тогава ти намерил си покой,

щом преди толкоз века

разбрал си, че го има някъде Човека.

Кажи ми аз, в тия времена

с въздух - коктейлна менделеева мъглявина,

как да търся в объркания свят

Човекът, без хапче в джоба или опиат?

Няма усмивка, няма ,,Здравей!",

на бял кон вятър го вей,

навел сърдит поглед към земята

на себе си говори за имоти, за парата.

През живота препуска в галоп

сам, надвесен над телефон или лаптоп,

с втвърдило се сърце кат' камък,

душата му - порутен замък!